На днешния ден през 1990 г. премиерът Андрей Луканов обявява мораториум

На днешния ден през 1990 г. премиерът Андрей Луканов афишира мораториум върху заплащанията по външния дълг на България.

Това се случва по време на първото му държавно управление - седемдесет и деветото по ред на Народна република България, назначено с Укази № 161, № 217 и № 218 на Държавния съвет от 8 февруари 1990 година и определено от 14 сесия на Деветото национално заседание. То е ръководено от Андрей Луканов (БСП) и ръководи страната до 21 септември 1990 година, след което е наследено от второто държавно управление на Андрей Луканов. Кабинетът е формиран от политически дейци на Българска социалистическа партия и един независим специалист.

Правителството ръководи страната малко повече от седем месеца в извънредно динамична политическа конюнктура. Провеждат се съвещанията на Националната кръгла маса, на която се дефинират главните насоки за развиването на България (до поемането на министър-председателския пост Луканов управлява делегацията наБКП/БСП на заседанията). Не стопира провеждането на манифестации, шествия, стартира издаването на нови вестници, основават се нови политически организации. В същото време старите тоталитарни политически партии и организации се преименуват по образеца на Българска социалистическа партия: Отечествения фронт в Отечествен съюз, Димитровския комунистически юношески съюз в Българска демократична юноша.

На 29 март 1990 година държавното управление постанова мораториум върху обслужването на външния дълг, обявявайки държавен фалит. Освен това държавното управление либерализира банковото дело, външната търговия, трансформира всички външни отговорности като държавен дълг и открива плаващ курс на лв..

Обяснението е, че в процеса на преструктуриране стопанската система не може да ги издържи, държавното управление на Луканов едностранно прекратява заплащанията по външния дълг, осъществявани посредством Българската външнотърговска банка.

След мораториума върху заплащанията по външния дълг от края на март 1990 година България е банкрутирала от позиция на международния пазар. Това значи завършек на търговията със запада - не може да се прави нито импорт, нито експорт на артикули, тъй като банковите разплащания не действат. Това незабавно се отразява на стопанската система - икономическата рецесия става очевидна, магазините са опразнени, липсват обикновени хранителни артикули. Настъпва интервал, който остава в историята като „ Гладната Луканова зима “, която продължава до оставката на второто му държавно управление на 20 декември 1990 година.

Вследствие на оповестения мораториум върху заплащанията по външния дълг страната остава изолирана от интернационалните финансови пазари до уреждането на връзките с кредиторите през 1994 година.

През 1992 година държавното управление на Филип Димитров подписва съглашение с главните кредитори за тригодишен гратисен интервал по просрочените заплащания. След приключване на гратисния интервал държавното управление на Жан Виденов безрезултатно пробва да контракти облекчени условия или ново разсрочване. За да не се утежнява в допълнение репутацията на страната, заплащанията са обновени. Покриването на над 1 милиарда $ лихви и главница в допълнение обезкървява стопанската система.

Съчетано с рецесията в тежката промишленост и краха на банковата система това е измежду главните фактори за икономическата рецесия през 1996 година. С въвеждането на режима на валутния съвет през 1997 година положението на стопанската система стартира да се стабилизира и след 2000 година интернационалните кредитни организации последователно си възстановяват доверието в платежоспособността на България.